Съчинения в 17 тома Т.12: Дневник Кн.1

Николай Хайтов остава жив в спомените на всички, които са били до него по време на неговите борби и моменти на почивка; в полетите му и миговете на спокойствие; в гърма от справедливия му гняв и светлината на радостната му усмивка. Той беше непоколебим. Никакви житейски ситуации не можеха да го отклонят от пътя или да го отказват от сражението. Беше строг към враговете си, но същевременно проявяваше милосърдие. Удряше ги, но им предоставяше шанс да се осъзнаят и поправят. Не унищожаваше човешката същност, а се бореше с пороците у тях — с лъжата и неистината. /Елена Алекова/