Някой си Лукас

Посрещнете Лукас с усмивка, защото пред вас стои един изключителен персонаж от творчеството на великия Хулио Кортасар. Всъщност, това е самият автор. Лукас се появява на света през 1979 година и чрез страниците на книгата със същото име представя Кронопа от Аржентина в най-предпочитаната светлина от неговите почитатели - чрез смеха.

Кратките разкази, които всъщност представляват размисли на Лукас за живота, са извън рамките на общоприетото. Неговата борба с реалността напомня тази на Дон Кихот; вместо мелници обаче тук виждаме интраполации, комуникации и патриотизъм... Кортасар ловко подхвърля идеи и думи, изграждайки сюжет, който заслужава да го увенчаем с множество титли — измислител, въображаем художник и фантасмагорист.

Отдайте се на тази книга и се насладете на таланта на Хулио Кортасар в цялото му великолепие. След класическата „Игра на дама“, провокативната „62/Модел за сглобяване“ и „Истории за кронопи и фами“, ето я историята за Лукас – там писателят и геройът стават едно цяло.

Хулио Кортасар (1914–1984) е част от значимия латиноамерикански литературен контекст и оставя трайна следа върху световната литература през XX век. Той е роден в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща обратно в Аржентина. Там той прекарва своето детство и младежки години – учейки, работейки и започвайки да пише. От 1951 г., до края си живее във Франция. Считан е за ненадминат майстор по отношение разказването: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Тайните оръжия“ (1959), както и сборника “Истории за кронопи и фами” (1962). Автор e също така романи като „Лотарията“ (1960), култовата "Игра на дама" (1963) — считана за един от основополагающите романи за века ,„62/ Модел за сглобяване“ (1968) сред други произведения; включително пътеписа “Автонавтите на космострадата” (1983). Поетичният му талант също не бива да бъде забравян; "Някой си Лукас" дебютира първи път преведен у нас.