Дневник на крадеца

"„Дневник на крадеца” (1949) представлява роман, който може да се класифицира в жанра автофикция. Главният герой Жан описва своя живот в Испания, своите любовници Салвадор и Стилитано, Арман и Робер, както и кражбите, които му осигуряват прехраната. Той разказва за завръщането си в Париж с нови любовни връзки и нови престъпления. Изтънченият стил и богатият език на Жьоне откриват един маргинализиран свят от уникална перспектива; запомнящите се образи превръщат творбата в шедьовър и автора ѝ – в класически представител на съвременната литература.

Жан Жьоне е певец на злото, еротизма, насилието и хомосексуалната любов. Интелектуалците като Кокто, Сартр, Бовоар, Джакомети и Матис високо го ценят. Кокто дори го спасява от доживотна присъда във затвора; а Сартр му посвещава философското есе „Свети Жьоне: комедиантът и мъченика”, стремейки се да подчертае тезата си за това как гений не е просто дарба, а резултат от крайно тежки обстоятелства. Въпреки това има много хора с подобни преживявания като тези на Жьоне, които не са достигнали до величие в писателството."