Опасно честно

Петко Каневски не ни предлага огледала, нито ни отстранява или изпитва. Вместо това, той разбива огледалата – бариерите на лицемерието и симетрията на клакьорството, които съставят основите на статичността. Съжалявам, скъпи читателю, но в тази книга няма място за спокойствие! Въпреки това тя е изключително привлекателна и трудно ще успееш да се измъкнеш без ясно мнение; какво точно да бъде то – решаваш сам и имаш правото да го направиш. Но повярвай ми, авторът би се радвал ако то е най-вече искрено – дори и рисковано искрено предимно за него.

Душевната му стойка, подобно на всяка друга от нас, зависи от количеството истина вътре в нея. Обсъждането на нашите лични представи за истината е особено интригуващо в настоящата творба. Тук патосът предоставя свобода, тишината поставя задълженията ни, а спомените служат като отговори на вечните въпроси относно познанието - те не са просто временно бягство назад във времето.