Тиха книга /Второ преработено издание

Екатерина Йосифова подчертава значението на „Тиха книга“ за българската поезия, определяйки я като важна и малко тъжна – отразяваща самата същност на живота.

Людмила Миндова отбелязва, че книгата е труден опит да се стои на ръба между осмислянето на вътрешния свят и реалността. Тя акцентира върху отказа от драматизъм в лицето на тежките преживявания, където тишината присъства там, където би било логично да звучи крясък.

Дико Иванов коментира как много хора разглеждат смъртта като нещо далечно. Според него тази книга призовава читателя да погледне смъртта без страх или плач - не за да я обикне, а за да открие всяка възможност за намиране на смисъл в неизбежното ѝ приближаване.

Михаил Неделчев споделя впечатления относно темата за смъртта в поезията. Според него българите често избягват този разговор и това влияе негативно върху литературата ни. Поезията на Валентин Дишев обаче не се страхува от темата за смъртта; тя изследва всичко свързано с битието към крайността му — мълчание, тишина и усамотение. Особено внимание той обръща на магическата сила на имената в творбите му, които придават дълбочина и многозначност.

Марин Бодаков поставя въпроси относно парадоксалната природа на тишината и как тя интерпретира себе си. Той говори за способността й да преодолява болката чрез поетичното слово и описва минималистичния стил като изпълнен със страдание и стремеж към небесното.

Ваня Стефанова посочва компактността на културните референции в книгата спрямо предходни произведения. Тя предполага края na една фаза в развитието нa българския поетичен език: "Смирението" тук не е просто концепция, а автентично чувство което пренася идеи през простота до нова степен осъзнатост — един вид прозорец към разбирането na света около нас.