Галисийски песни

Розалия де Кастро (1837-1885) е считана за основоположник на съвременната галисийска литература. Тя е автор на три основни стихосбирки, две от които са написани на галисийски: "Галисийски песни" и "Нови листа", а третата - на испански: "На бреговете на Сар". Първата й стихосбирка, вдъхновена от народните песни, с които се е запознала в детството си, излиза за първи път на 17 май 1863 г., денят който по-късно ще бъде обявен за Ден на галисийската литература. В поезията й присъстват теми от целия свят, но акцентът остава върху Галисия. Срещаме невести, тъжнеещи за своите любими мъже, заминали да работят в чужбина; изпълнени със скръб истории за невъзможна любов както от девойки, така и от ергени; носталгични размисли относно родния край и гордост към плодородната земя. Макар че не практикува религията активно, тя проявява дълбока духовност чрез наследеното свещено знание и традиции. Нейният стил варира – понякога звучи като Шекспир, а друг път напомня творчеството на българските класици Славейков и Багряна без да навлиза в баладична или драматична форма.