СПИН процесът в Триполи

Владимир Шейтанов не е известен като автор, а е адвокат с опит на дипломата и задълбочено образование в областта на международното право от Москва, както и квалификации от София, Женева и Вашингтон. Дипломатическата му кариера го води до множество столици - Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва и Будапеща. Той е освободен от Министерството на външните работи по характерен за времето си начин след пет месеца специализация през 1997 г. в Института по международни отношения на Джорджтаунския университет във Вашингтон.

Първоначалните му правни ангажименти са свързани със дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 1999 г. той започва да защитава българските медици в Либия, които са обвинени за заразяване на 393 деца с вируса ХИВ. Защитникът се включва активно в делото срещу тях при поискване на шест смъртни присъди; то попада под юрисдикцията на съда и прокуратурата на Държавна сигурност в Либия. Шейтанов става първият чуждестранен адвокат допуснат до защитата пред Народния съд там.

Неговото участие довежда до разкрития относно изтезания над българите по време на предварителното производство и поканването на международни наблюдатели за процеса; също така успява да интернационализира случая и представя единствената медицинска експертиза от страна на защитата пред съда.

Съдебният процес протича под влияние голямата политика, което налага Шейтанов да комбинира ролята си като адвокат с дипломатически функции. В крайна сметка "Народният съд" отхвърля най-сериозното обвинение към българските подсъдими - участието им в заговор между МОСАД и ЦРУ срещу Джамахирията.

Към края участиято си в делото Шейтанов получава решение от българския съд за незаконното му уволнение и възстановяване работа. През 2003 г., обаче той пак е уволнен от министър Соломон Паси вероятно заради твърдото си настояване за пълната невинност на обвиняемите българи.