Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура

Франческо, синът на нотариуса сер Петрако, докато изучава правото, се отдава на едно изкушение – да пише стихотворения. Той осъзнава, че името му не е най-подходящото за човек с толкова благородно призвание и решава да приеме името Петрарка. Вероятно не е предполагал, че това име ще остави отпечатък върху поезията през следващите векове! Въпреки че славата често носи тежест на твореца в живота му! Когато в разпети петък 1327 година влиза в църквата в Авиньон, той едва ли осъзнава какво ще се случи - докато страстите Христови траят само седмица, у него ще избухне страст, която ще го измъчва до края на дните му. Причината е срещата с ангелоподобната Лаура; любовта към нея става веригата около лявата му ръка - тази близо до сърцето. Така Св. Августин би могъл да възкликне: "...ти си затворник, който намира радост в белезниците си". Често Петрарка изпитвал угризения заради своята привързаност; но колко прекрасно е да се чувстваш като Аполон с твоята Дафне! Много хора по света са обичали и продължават да обичат, но малцина като Данте и Петрарка показват как любовта може да бъде вечна освен за целия живот.
Кирил Кадийски