В процепа на хоризонта [Стихотворения]

Особено впечатляваща ми се струва една значима черта в моралната нагласа на лирическия герой на Ранчев. Той изглежда дълбоко ангажиран да извлича от своето обкръжение анонимни фрагменти от думи и действия, принадлежащи на непознати личности. В същото време не го прави с цел да ги увековечава – било то искрено или лицемерно; той не търси да ги спаси или „възпява”. Вместо това, той запазва тези мигове заедно с тяхната преходност, сякаш за кратко усили оригиналността на репликата, настроението или действието преди да продължи напред. Това е ценен пример за психологическа автентичност у един важен поет.