Корени
Издателство: | Фондация Българска литература |
Брой страници: | 420 |
Година на издаване: | 2012 |
Дата на издаване: | 2012-07-19 |
ISBN: | 9789546770738 |
SKU: | 76120570001 |
Размери: | 14x22 |
Тегло: | 543 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 18 лв. |
Вилдан Четин е родена в Измир и работи като продуцент и асистент-режисьор за различни телевизионни канали и продукционни компании. Тя защитава докторска степен по Радио, телевизия и кино в Института по обществени науки на Университета Мармара. През този период започва да пише рекламни текстове за множество турски и международни агенции, както и да работи като режисьор. Дебютът ѝ в литературата идва с трилогията „Корени“, „Гласове“ и „Ама“.
Тя сравнява мъжете с птиците – те могат да отлетят преди дори да осъзнаеш какво се случва. Но ако имаш деца, ситуацията е различна; тогава мъжът става гълъб с вързано краче, а ти си тази, която контролира въжето му. Ако бракът ви прилича на полица за теб, то децата са най-тежкият ангажимент от всички. Когато забележиш недоволство у партньора си, отпускай понякога въжето му; но ако видиш желание да избяга далеч, задържи го обратно.
Отзивите относно романа "Корени" от Вилдан Четин включват:
„Може ли това да бъде протест на писателя срещу световните събития и постоянната експлоатация на неизвестното във Вселената? Нейният стил е директен без двусмислици... Може би зад критиката към рутинния живот стои добро сърце? 'Корени' предлага история близка до читателя… сякаш всичко се развива точно зад ъгъла.” – Гамзе Акдемир, вестник „Джумхуриет”.
„Романът 'Корени' не предоставя готови отговори; напротив - той ще подтикне читателите към нови запитвания. Любопитството расте за следващото или предходното развитие… книгата впечатлява със своя остроумен изказ, разкривайки шокиращи истини за живота на модерния човек.” – вестник „ХаберТюрк”.
„Полудяването може би означава пълно освобождаване… В 'Корени', вторият том от трилогията си, Вилдан Четин позволява гласът на героя Талат Кавак да прозвучи сред хаоса…” – Мурат Кара, списание „Коридор”.
„След последната страница угасих лампите... Сцените продължаваха да преминават през ума ми... Последните редове бяха толкова реалистично написани…, чувствах се така все едно опитвах се да избягам от нещо станало тук...” – Ипек Киган, списание „Hillsider”.
.
.