Ататюрк и Фикрие

Този документален разказ разглежда историята на една неосъществима любов, жертвана в името на великата идея за свобода.

„Имаше две жени, които ме обичаха най-силно. Едната го правеше заради мен самия, а другата – заради положението ми.” (Мустафа Кемал)

Фикрие е единствената жена, която отдава сърцето и душата си на Мустафа Кемал само защото той е „той”. Дори когато не може да бъде до него по време на борбата за национално освобождение, нейното духовно присъствие остава неизменно осезаемо. За жалост, тази искрена и безусловна любов е обречена предварително на голямо страдание и разочарование.

Романът „Ататюрк и Фикрие” с увлекателен стил описва как се запознават Мустафа Кемал и Фикрие, както и изпитанията пред тяхната връзка и трагичния завършек на този драматичен роман. Тази творба обаче не представлява биография; тя е по-скоро историческа белетристика с документални елементи. Според свидетелствата от близките роднини на Фикрие, Мустафа Кемал се оженил за жената, която го обича безрезервно според нормите от онова време. Въпреки това фактът винаги бил държан в тайна вероятно с цел да я предпази от опасностите свързани с въоръжената борба. Благодарение на своята чувствителност и силен характер, тя успява да спази обещанието си никога да не разкрие истинската природа на техния брак. Обкръжението около Мустафа твърди дълго време, че никога не са знаели за такъв брак между тях двамата.

Авторът оставя въпросът открит като изгражда сюжета върху тази несигурност. Единственото очевидно събитие остава трагедията около смъртта на Фикрие. Това момиче е дълбоко ранено след новината за брака му с Латифе и потъва в тежка депресия. Все пак намира сили да се върне при любимия си мъж в чифлика му но там среща студено отношение което окончателно унищожава последните й надежди. В момент на отчаяние Фикрие взема решение да сложи край на живота си. Свидетелите над тайното им бракосъчетание умират без никакви писмени доказателства зад себе си така истинската същност нареченият отношения остава завинаги скривана сред страниците на историята.