Постмодерна информационна среда и съвременно изкуство

**Оптимистичен поглед към българското изкуство**

Темата на тази книга е посветена на анализа на съвременното изкуство в България. Една от основните й цели е да се изградят ключови принципи, които да служат като методологична основа за ефективното функциониране на художествената система, особено в страната ни. Евгени Велев отбелязва още в началото: „Развитието на съвременното изкуство у нас през последните 30 години е затруднено поради недостатъчната и неправилна комуникация между различни творчески групи, публика и посредници." С други думи, той търси пояснение относно сложните отношения между актуалното изкуство и съвременната обществена среда.

Авторът предлага интересни и сравнително успешни практични подходи, които според него могат да подобрят институционалния модел на изкуството в България. Тези предложения са многопластови и включват желани промени в инфраструктурата на художествения живот; установяване на баланс между формални и неформални процеси за регулиране; профилиране на системата за съвременно изкуство у нас с цел изграждане на структуриран механизъм за организиране на конкретни художествени мероприятия; разработване на организационен модел при стратегическото планиране с оглед стабилността във функционирането му; внедряване на концептуално-структурен модел за осигуряване безопасна институционална среда за развитие както визуално-пластичните изкуства, така и съвременното творчество. Планирано е разработването на цялостна стратегия за опазване и запазване наследството от новоизлезли произведения, а също така – изграждането на модерен многофункционален национален комплекс за съвременни изкуства.

Необходимостта от тези действия е очевидна, а Евгени Велев вярва във възможността да се оптимизира институционалният модел тук. Така той става авторът една оптимистична теория относно българското изкуство. Научният труд има значение не само защото анализите му обхващат множество национални системи за развитие, но и защото се стреми да открие уникалния път пред България сред тях. В крайна сметка артистичното творчество винаги живее в социален контекст, който трябва да бъде подкрепящ спрямо иновациите.

Книгата ще представлява интерес не само за всички онези, които проявяват любопитство към развитието извън традицията или конвенцията около современното направление в искусства , но тя ще бъде полезна также для посредников культурного диалога между различными социальными группами общества — кактo i зa тeзи кoито искат дa oткpият оригинални идеи свързани със сферaта нa въпросното искусстово.
Професор доктор Свилен Стефанов