Дега: Рисунки

Творческият път на Дега не е белязан от драматични събития, както при повечето иноватори в изкуството от края на XIX век. Нито една от неговите картини не предизвиква скандали, подобно на произведенията на Мане като „Закуска на тревата“ и „Олимпия“. Работите му не биват обект на подигравки, както тези на Сезан. Той не живее в бедност, каквато изпитва Сисле, нито завършва живота си със самоубийство като Ван Гог. Въпреки че животът му изглежда монотонен и спокойствието му носи свой собствен трагизъм, той остава почти незабележим. Тази тъга произлиза от самотата и ранните проблеми с зрението му, които постепенно ще доведат до напълно ослепяване. Въпреки че още в младежките си години успява да се утвърди в официалния Салон, Дега никога не става любимец сред буржоазната публика. Неговите прозаични сюжети за градския всекидневен живот шокират традиционните вкусове – грубите образи на хора от ниските социални слоеве и натуралистичното изображение на женското тяло без уважение към класическите композиционни канони провокират неодобрение. По този начин именно тези характеристики отблъскват съвременниците му, но впоследствие те ще донесат висока оценка за работата му сред бъдещите поколения зрители.

През последните десетилетия на миналия век Дега далеч не е единственият художник, който отказва академичния подход с митологични или псевдоисторически тематики; много други живописци - особено импресионистите - вършат същото.
Соня Захариева