Bulgarian Contributions to European Civilization

Митологичните възприятия на българския народ, отразени в изобразителното изкуство

Може да се каже, че средновековният човек е създал множество различни видове демони, или поради необходимост, или заради усещането си за самота и забравеност. Разрушаването на древните ценностни системи доведе до загубата на много от старите му "пазители", а боговете му се оттеглиха още по-далеч в небесата. Демоните, които присъстваха в толкова много източни култури – било то в езически храмове или зад дворчетата на развиващите се религиозни култове – внезапно останаха без своите познати господари. Те избягаха от идеологическото влияние на остарелите митове и получиха свободата да се размножават и да взаимодействат помежду си по неочаквани начини. Скривайки се зад парадоксите на средновековната философия, откровенията на апокалипсиса и страха от неизвестното, те преследваха свидетелствата за жестокости като тези при Атила Хунския „Божият бич”, както и масовата неграмотност във широки географски райони. Когато научил да чете и пише и се завърнал към литературните страници, средновековният човек свързал съдбата си още повече с тях. Той насочил вниманието си към кръста на разпятието и образите под него – т.е., християнската iconography , която църквата бързо успяла да систематизира; но силите, навлезли в съзнанието му като приказки, народни измислици, страхове и симпатии непрестанно го преследвали. Поначало той опитал да контролира тези дики демони чрез дисциплиниране их вътре в мрежи удобно пресъздадени в дърворезба و скулптура или книжна иллюстрация - така ги оковал and ограничил . Въпреки това демоните проявили агресивна съпротива: те започнали драматично настъпление , захапвайки собствените си опашки и разрушаване пръчките край дървета които ги държели пленници . Сблъсъкът между страховете ѝ доброволното примирие отпред срещу уплашеното въображение назад преминал през един от най-интерсните художествени трансформации . Това намерило отражение по доста неочакван начин в безброй ръкописи кaролингийска , ирландска , романска , готическа даже ренесансова литература ; понякога обаче прикрито подобно както преходяло аналогично среди рукописния фонд Източноправославние със сходни артистични резултати . Може да твърдим че през продължителен период древните традиции били латентни въх Християнските артистичне системы символикaта нa религиознитe композиции сами́ доказват наличността нa язычески произход./…/” Проф.А.Божков