Фантазьорите

Пиесата "Фантазьорите", написана през 1921 г. и донесла на Р. Музил наградата „Хайнрих фон Клайст“, се счита за компактна версия на романа „Човекът без качества“. Въпреки че действието в пиесата завършва, нейният финал остава отворен, подобно на този в романа. Музил разглежда теми като фалшивите чувства, които често се приемат за автентични, проницателния анализ на другите срещу неумелия самоанализ, както и страданията и безсилието на образованото общество, включително пациентите на Фройд, които служат за примери в неговата теория. Пиесата получава високи оценки от критици и специалисти, но театралната й съдба е сложна. През 1929 г., когато се поставя съкратена версия в Берлин – против волята на автора – спектакълът завършва с голям скандал. Едва през 1955 г. тя е представена в Германия. По случай стогодишнината от рождението на Р. Музил “Фантазьорите” дебютира във Виена и триумфално доказва своята актуалност.

Според Дойчес Алгемайнес зонтагблат модерността у Музил допринася за игривото му взаимодействие с утопичните възможности за живот извън техноидния свят на фактите; той изразява осезаема страст към бурните чувства ума си и показва откритост към алтернативни модели за живот."