Моята пролет

На 19 май 1933 г. в детската клиника на Александровската болница издъхва едно единадесетгодишно момченце със странното име Пролетсин................. За дарбата му съобщава детското списание „Поточе" на 1 март 1932 г.: ................ „Пролетсин
Чачановски е дете на 8 и половина години. Той никога не е ходил на училище, понеже от три години лежи болен на легло. Научил се е сам да чете и пише. В редакцията ни се получиха от него много хубави рисунки, картини, лепени с цветни хартийки, и стихотворения. Ние го поздравяваме и му пожелаваме да напредне все повече и повече. От неговото трудолюбие могат да се поучат и другите деца"...............
След самоубийството през 1979 г. на 17-годишната Петя Дубарова излязоха нейни стихове, писани, когато е била на една възраст с живелия десетилетия преди нея Пролетсин. Драматичната им съдба ги сродява, макар че творбите на
момченцето днес са познати само на малцина............. Прости,
безхитростни, но написани с толкова сърдечно чувство, каквото
по-възрастни поети не могат да изразят.............И може би щяха да
се затрият, ако амбициозният баща на Пролетсин не беше ги издал през 1933 г. със заглавие „Моята пролет"............

Проф. д-р Стефан Ватев лекува малкия мъченик..........Пак той
дава пари за излизането на тънката стихосбирка................Много
знаменателни са последните думи от предговора на проф. Ватев: „Мило дете, ти склопи очи много рано, но поезията, която ни остави, нека ти служи за вечен паметник."..................

От Пролетсин остават стихове. Едно от тях - „Мъчител", е достойно за всяка антология на българската детска поезия. А и не само то.

/Петър Величков (из статията „Пролетсин Чачановски е детето-чудо през 1932 г." - Книгата „Страсти и скандали в Царска България", 2000 г.)/