Нека да те има

На мястото, където свършват думите, започват поезията и любовта. Люба Попова е наясно със силата на тази стара мъдрост, затова в нейните стихотворения има много повече емоции, чувства, очаквания и раздяла от всичко останало. Споделям тези размисли без да я познавам или да съм читал нещо нейно преди това. След прочитането на тази книга обаче вече чувствам, че ще имам възможността да я опозная много по-добре отколкото мога да си представя. Нейните любовни стихове се различават значително от творбите на множество други автори в жанра. Тя пише за собствената си болка с такава искреност, че успява да ни включи в един свят, който всъщност принадлежим и ние самите. Не просто съчинява свои преживявания; тя изстрадва своите поетични усещания. Макар и малко говореща за произведенията си, те сами говорят за таланта ѝ като поетеса. Когато стиха са искрени и талантливи – остава ми само да положа ръка на сърцето си и да пожелая: - На добър път! Дори без този жест обаче, тя сама е проклала красив маршрут в света на поезията и аз й желая успешно да го премине до края – независимо от завоите и трудностите – в името на любовта и изкуството.
Евтим Евтимов