Алхимикът

Алхимикът взе книга, донесена от един член на кервана. Тя нямаше корица, но той успя да открие името на автора - Оскар Уайлд. Докато преглеждаше страниците, попадна на разказа за Нарцис.

Той познаваше легендата: красив младеж, който всеки ден се възхищавал на собственото си отражение в едно езеро. Бил толкова обсебен от себе си, че веднъж паднал и се удавил. На мястото му поникнало цвете с името нарцис.

Но историята при Оскар Уайлд не завършва така просто. Според него, когато Нарцис умрял, ореадите – горските божества – видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? - попитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не е чудно, че скърбиш за него - продължили ореадите. – В края на краищата всички ние го следвахме из гората, а само ти можеше отблизо да виждаш красотата му.
- Мислиш ли, че Нарцис беше красив? - запитало водоемът.
- Кой би могъл да знае това по-добре от теб? – учудени отвърнали ореадите. – Все пак именно над твоите води той ежедневно се навеждаше.

Езерото замълчало известно време и най-накрая казало:
- Плача за Нарцис; обаче не осъзнавах колко е красив. Скърбя за него защото всякога когато лягаше край мен, виждах своята собствена красота отразена в очите му.

- Каква прекрасна история! - каза Алхимикът.”
Паулу Коелю