Котка в коридора

Наблюдавайте стихотворенията и разглеждайте изображенията, за да усетите следата на света около вас – понякога дори котешка. Привлича ме нюансът на тази поезия – тя е изключително чувствителна, с финес и конкретност в меланхолията си. Възхищавам се на близкия й поглед към детайлите. Не става въпрос само за града като цяло, а именно за неговия тротоар, паветата, табелките, пейките, пощенските кутии; старият converse и галоши; стените и оградите; пространствата за пране - всичко това съставя един вид „списък от неща, които оставяш зад себе си“.

Има особено усещане за присъствие: сякаш някой е бил тук преди малко и сега е напуснал кадъра, така че да не пречи на нашето наблюдение. Поезията винаги идва в моменти без наблюдатели.

Георги Господинов

Спомняш ли си какво беше да бъдеш малък? Най-важният въпрос относно книгите беше: “Има ли картинки?” Има ги! Не се тревожи – те запечатват интимните мигове на града: когато той се мие, разрошен е или изпълнен с любов и отчаяние. Но освен изображения има и стихотворения – те ще ти помогнат да припомниш неща, които никога не си преживявал досега или ще те насърчат да мечтаеш за онези спомени от миналото. Обичай тези мигове така както котката в коридора обича своето пространство.

Димитър Коцев-Шошо

Котките са любимци или просто начин да ни заблудят относно истински важните аспекти от живота ни. София - градът в който живеем; всеки ден осъзнаваме колко трудно е да го обичаме повече , а той изглежда желае известно време далеч от нас. Думите са искрени по пънкарски – болезнени и леко тъжни, но много привлекателни. Потърсете смисъла между редовете!

Свилен Ноев