Тиха книга

Първият текст, който ще откриете при разглеждане на страниците, изглежда сякаш е поставен извън самата книга; той наблюдава произведението отстрани, оценява го и му дава тежест:

"Смъртта представлява език.
Знам това отдавна.
Бях около три години, когато за първи път го усетих.
Първо вътрешният ти поглед се отдалечава; виждаш как в устата ти езикът започва да се разширява. Ужасът разбива съзнанието ти на парчета – няма слюнка, а езикът продължава да расте, обхваща всичко и поглъща визията; настъпва тъмнина и аз вече съм нищо - огромен, всеобемащ език.

Смъртта е неподвижен език...
Може би затова реших да пиша..."

Двойната корица на книгата също изглежда като отделена част от нея и съдържа друг текст, който позволява ново прочитане през леко променена перспектива...

Л. Бучинска описва преживяването си с книгата по следния начин: "Изключително деликатна сетивност – изискана, ненатраплива и в същото време безпощадна... В нея няма нито капка суета. Загадката е в структурата ѝ; тя не е просто дреха, а сама по себе си есенция."