Момчето, което ходеше с краката нагоре

„- Изчакай! За какво черно ми говориш?
- Става въпрос за онова от долната земя. То не е виновно. Аз бях първият, който разклати нещата. Не осъзнавах колко силен съм всъщност. Ако бях наясно с това, нямаше да се опитвам толкова много.
- Какво точно си разклащал? – попита обърканият зелен.
- Черешата, разбира се. След това Стриганата глава и Вакльо ми казаха да спра, защото така започвали войните – от нищо и никаква работа, но беше вече късно. Черното момче беше ядосано вече. Помислих си да почеша корема на един самолет и да му скоча, но то разклати корените със сила такъв, че дори мен като катерач не издържа. Клонът се счупи и аз паднах долу. Ако бях син на цар, щеше да има война готова за теб. Просто имаше късмет да попадне на мен; хем съм добър човек, хем беден. Та ти казваш ли, че никой от вашите не е пострадал?“
Васил Загорски