Момичета

Ник Келман е млад човек с добро образование в области като история, изкуство и когнитивни науки, който има истинска страст към литературата. Той напълно подкрепя известната мисъл на Цицерон: “Стая без книги е като тяло без душа”. Сред книгите, които чете в момента, се откроява "Завръщане в Брайдсхед", а любимите му писатели включват Борхес, Маркес и Фокнър. Всички тези аспекти са ясно видими в неговия впечатляващ дебют "Момичета", написан преди да навърши тридесет години. Произведението е отличено за най-добра книга през 2003 г. от уважаваните издания “Сан Франциско кроникъл” и “Ню Йорк джърнъл”.

Книгата носи влияния от незабравимата "Лолита" на Набоков и демонстрира дълбочина по отношение на класическите произведения като "Илиада" и "Одисея". Наистина трудно може да бъде сравнявана с каквото и да било друго, което читателите са имали възможност да прочетат през последното десетилетие.

Тази творба предлага поглед върху мрачните аспекти на мъжката сексуалност – страхове, желания и импулси – което я прави смела и объркваща спрямо нашето разбиране. В “Момичета” читателят става наблюдател, пред очите му неумолимо се разкриват мъжките митологии и тайни.

Паричната сила, властта над другите хора както жаждата за младост могат да превърнат индивида в циничен човек със страшна преситеност както социално така биологично...

Произведението поставя тревожни въпроси; то ни кара да чувстваме опасността наблизо и не се колебае да покаже как зад фасадата на успял богат мъж може да стои чудовище.

Всъщност именно това качество привлича вниманието ти към него или подобни момичета; но точно затова няма как дълго време да останеш с тях. С времето те започват все повече да приличат на теб: уморени от живота си до насита. Но докато все още виждат света като ново място за опознаване, те могат поне малко να ти припомнят радостта от живота. Те представляват островчета щастие сред един иначе мъртъв свят за теб; дръзки малки създания във весели бикини - готови са пак за приключения като водните ски или скачането с парашут... И макар че рано или късно осъзнават реалността около себе си - няма значение колко много копнееш именно тях; желанието ти е просто вселенският стремеж към техния дух вместо притежание само на телата им.