Мостове на неизреченото. Стихове

"Никой не знае колко дълго е пътувала пътечката, за да стигне до своята височина."

Вероятно само авторката осъзнава колко много е преминала нейната пътечка, преди да достигне нивото, от което ни дарява с богатата, красива и добродетелна поезия. Тази поезия обединява цял един свят и живот. Циклите на годините в тяхната променливост и постоянство се разгръщат пред нас в една разнообразна палитра, изпълнена с топли цветове. С овладяното си поетично умение авторката изобразява удивителните картини на детството и родината - топлия полъх на началото, зреещото семе и дървото, възникващо от космическото усилие; след това то постепенно се разширява през вечните си сезони. В този контекст можем да видим недовършени пътеки – спуснати от съня и водещи от изгрева до залеза – тънки и боси линии, които привлекателно мамят надалече, само за да преминат през неизбежните промени и трансформации.
Антоанета Николова, поетеса и член на СБП (Съюз на българските писатели) както и Световната хайку асоциация (WHA) в Токио.