Уханието на цветя в нощта

**Лейла Слимани**

Лейла Слимани, родена през 1981 г., е френска авторка и журналистка с марокански корени. През 2016 година тя печели престижната награда Гонкур за своя роман „Нежна песен”, ставайки едва дванадесетата жена в историята на наградата, която съществува повече от сто години, след писателки като Маргьорит Дюрас и Симон дьо Бовоар. Тя посвещава отличието на своите родители.

Слимани е израснала в Рабат, Мароко и на седемнадесетгодишна възраст се премества в Париж, където учи политически науки и медийни изследвания. След завършването си започва работа като журналист за списание Jeune Afrique. Първият й роман „Dans Le Jardin de l'ogres” е публикуван през 2014 г., а две години по-късно идва психологическият трилър „Нежна песен” (Chanson Douce), който бързо добива популярност с над 76 000 продадени копия само за три месеца преди да спечели Гонкур.

Тази ужасяваща история разказва за "перфектната" бавачка, която убива двете деца под нейна грижа; сюжетът е вдъхновен от истински случай - доминиканска гледачка осъжда двойното убийство на две деца през 2012 година. Лейла сама е майка и споделя как я привлича идеята да плащаш на някого да обича твоите деца вместо теб – това води до сложни взаимоотношения, защото винаги имаме страх, че другият ще вземе мястото ни в сърцата им. Спомня си детството си с бавачки и осъзнатостта относно тяхното положение между майката и непознатия човек.

**Описание**

След романа с нимфоманската героиня, получаването на Гонкур за произведение основано на реални събития и адаптацията му към киното, както и два тома семейни хроники зад себе си, Лейла Слимани решава да приеме ново предизвикателство. Въпреки предпочитанията й към самотното писане, тя приема предложението от издателя си да прекара нощта във “Пунта дела Догана”, стара митница във Венеция сред художествената колекция на фондация “Пино”. Защо го прави? За да напише книга вдъхновена от опита там; идеята за затвореност я очарова…

В тишината около нея тя постепенно позволява чувствата та възприятията отвъд произведеният артефакт да я погълнат – така изгражда връзката между изкуството и литературата. Наблюдението върху определени творби провокира интроспективно разглеждане на професионалния живот като писател; размислите включват нейния произход или двойната култура между Франция и Мароко. Миналото изплува със силните аромати на жасмин - цветето от детството й - както разказва историята за несправедливо incarcerated отец . Жаждата й за творчество служи като акт не само срещу потисничеството но също така утвърдителен жест спрямо свободата , особено що се касае до женското положение в Мароко...

Този текст представлява богатство не само по съдържание но демонстрира таланта і впечатляюща личност Laila Slimani.
—————

„Това е най-добрата книга досега“ заявява Фредерик Бегбеде: „за първи път успява лесно-свободно-благородно-искрено“. Изведнъж Лейла Слимани сякаш се ражда наново като писател!

„Ароматът вечерният цветове носи интелигентност интензивност сила … химн свобода литературное творчество.“