Обсадата на Кришнапур

Индия, 1857 година – времето на бунт, който заплашва да потопи британските колонизатори в кръв.

Робърт Флъри, потомък на един от могъщите директори на Британската източноиндийска компания, пристига в Калкута с намерение да посети гроба на покойната си майка и да утеши наскоро овдовялата си сестра. С цел да съчетае полезното с приятното, баща му е осигурил добре платена задача за написването на текст относно положителния принос на империята за развитието на местните жители по пътя към цивилизацията.

За нещастие обаче Индия е раздирана от безредици и Флъри се оказва блокиран в обсадения пограничен пост Кришнапур. Принуден е да защитава живота си с оръжие и като непохватен младеж преживява глада, болестите и смъртта, но успоредно с това открива истински чувства като приятелство и любов.

Романът „Обсадата на Кришнапур“ черпи вдъхновение от реални събития и представлява резултат от внимателни проучвания върху архивни материали. Ирландският автор Дж. Г. Фарел пресъздава продължителна обсада в Лъкнау, която потресе Британската империя; текстът включва фрагменти от дневници и свидетелства на очевидци.

На този исторически фон писателят използва остроумие и дълбоки познания, за да представи детайлна картина на викторианското общество – със своите абсурдни понякога порядки и вярвания, които намират отражение в съвременните спорове около религията, медицината, науката и напредъка.

„Обсадата на Кришнапур“ е вторият роман от известната „Имперска трилогия“ на Дж. Г. Фарел. Публикуван три години след „Вълнения“, той получава наградата „Букър“ през 1973-та година и остава признат за едно от най-великите произведения във Великобритания през последната част на ХХ век.

„Шедьовър извън всякакви категории: исторически роман , комедия по нрави или история идеята – всичко това присъства в 'Обсадата на Кришнапур'.”
„Кълъмбъс Диспач”

„Ако беше живял повече време , несъмнено Дж. Г. Фарел щеше да бъде сред най-значимите англоезични писатели.”
Салман Рушди

„Напрежението среща изискаността; хуморът се комбинира с ужас; границата между героизма и лудостта рядко бива балансирана толкова умело както тук при Фарел . Проницателността , въображението му , аристократизмът - всичките тези качества правят романа забележителен.”
„Таймс” (Лондон)