Дневник на една изгубена обич

Вярата не е просто знание, а начин да се живее в света на неизвестното.

Ерик-Еманюел Шмит чрез лична и дълбока изповед по време на скръбта си за загубената любов успява да предаде универсално послание, с което всеки читател може да се идентифицира. Основната идея е, че животът е красив и продължава напред.

След над 30 произведения, преведени в България, в настоящия „дневник“ Шмит отново (след „Нощта на огъня“) споделя част от своя богат вътрешен свят и обкръжение – семейството му, отношенията с баща си и начина му на живот. Въпреки тъжния повод – смъртта на майка му – той успява да преобрази мизерията си и да осъзнае "задължението за щастие", което тази светла жена му оставя като урок за живота; урок изпълнен със страст към изкуството, хумор и култ към радостта.

Разглеждайки собственото си страдание, зрелият автор ни позволява да проникнем в неговия свят, където силната връзка между детето и Мама (с главна буква) играе важна роля. Творчеството му служи като спасителен пояс от дълбините на скръбта…

Както в „Нощта на огъня“, така и тук авторът чрез интимни разкази по време на траура след изгубена любов представя универсални теми, които резонират у всеки читател. Най-важното послание остава: животът е прекрасен и продължава.

От петдесет години насам помним миговете прекарани рамо до рамо - чувствахме се силни и спокойни в централната точка на един свят, който създавахме с нашите стъпки. Майка ми беше моят лъч светлина; аз бях нейният. Заедно сияехме непобедимо докато тъмнината избледняваше под влиянието на нашата светлина.