Роксана: щастливата куртизанка

„Роксана“, последният роман на Даниъл Дефо (1660–1731), публикуван през 1724 г., се счита за първия английски роман, насочен към жени. Върджиния Улф отбелязва, че както този, така и „Мол Фландърс“ са сред малкото произведения, които можем без колебание да наречем велики. Темата му е шокираща за времето – свободата и независимостта на жените в контекста на техните ограничения от брака.

Интересно е какво е било предназначението на романа: вероятно мъжете също са го чели, а може би по-голямата част от читателите тогава все още били мъже. За тях той вероятно е представлявал пикантни истории с авантюри, докато женската аудитория била запленена от феминисткия послания в текста – написан обаче от мъж. Читателките не винаги могат да се идентифицират напълно с главната героиня, но несъмнено приемали идеите й относно правото на жената да контролира живота си сама, свободата при вземането на решения и икономическата независимост; тези теми остават актуални дори днес.

По време на живота си Дефо издава само едно копие на историята за Роксана; второто издание вижда бял свят след смъртта му. Оттук нататък различия между версиите стават очевидни - много редактори добавят нови части към сюжета според разбиранията им за завършеност или включват морални поуки типични за XVIII век, свързани с подходящи наказания за Роксана. През XX век възникна убеждението, че дописаните страници в изданието от 1745 г. всъщност принадлежат на самия Дефо благодарение на стила им; те често били печатани като финалът на романа. Обаче вече е доказано, че този край също представлява мистификация – съдържа редица несъответствия и твърди например, че Роксана починала през 1742 г., което не би могло да бъде написано от Дефо след като той умира 11 години преди това. Поради тези причини добавеният текст не фигурира в окончателното издание."