Безсъдбовност

"В света няма лудост, която да не можем да преживеем по естествен начин и съм убеден, че щастието ме очаква на пътя ми като неизменна примка. В крайна сметка, дори сред страданията там, близо до комините, имаше моменти, които можеха да бъдат наречени щастие. Всички се интересуват само от превратностите и "ужасите", но за мен именно това преживяване остава най-запомнящо се. Да, трябва да го споделя следващия път, ако някой попита."

"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския автор Имре Кертес. Тази първа част от неговата трилогия относно Холокоста получи Нобелова награда за литература през 2002 година и бе публикувана за пръв път през 1975 г. в Унгария след забрана от комунистическия режим.

Сюжетът проследява историята на едно подрастващо момче, което внезапно е натоварено на влак към Аушвиц. Със силна отчужденост то наблюдава околния свят – ужасите в лагерите и постепенното му душевно разпадане.

Кертес отбелязва, че въпреки отказа си от автобиографични твърдения - тъй като самият той е бил депортиран в лагери за смърт при 14 години - насочва вниманието на читателя към концепцията „мрачният капан на линейността“.

Имре Кертес разглежда възможността хората все пак да живеят и мислят индивидуално в периоди на растящо социално подчинение над човешките същества. Той защитава крехкия опит на индивида срещу варварските произволности на историята."