Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние сме част от този свят и съществуваме в него. Разбира се, желаем да го трансформираме според нашите идеалистични виждания и мечти. Въпреки това, тук живеят не само хората, а и рибите, птиците, зайчетата, патетцата и много други представители на фауната. Сред тях са и жабите. Както знаем от Йордан Радичков, жабата е символ на мрак.

Следователно:

• Ако светът изведнъж стане добър и справедлив – като новогодишна елха потопена в уют – това ще означава, че ние сме го променили.
• Обратно – ако той се превърне в безкраен тъмен океан с палави вълни над Арарат, то тогава рибите и морските обитатели са направили тази промяна по свой вкус за един идеален свят.
• Щъркелите биха могли да оформят небето като лазурно пространство за своето летене.
• Но ако сутрин видим света хлъзгав и мочурлив с гъста тръстика до ушите ни, обградени от неприятна миризма (от гнили водорасли), то трябва да осъзнаем реалността: затънали сме в блатото - буквално до шията.

И всичко това идва от омагьосани принцеси!

В този роман използвам идеи и цитати от две интересни философски произведения: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ на доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не ме е замерял със снежни топки поради липса на сняг; що се касае до доктор Судзуки - разстоянията ни разделят. Това обаче не ми пречи да изразя своята искрена благодарност към всички природни стихии, особено към споменатите европейски циклончета.

Така че: благодаря!