Свещите изгарят докрай

"Това е тайната. Трябва да приемем своя характер и първичната си същност, които не могат да бъдат променени от грешките, егоизма и алчността ни, нито от опита и мъдростта. Налага се да осъзнаем, че желанията ни рядко намират пълно удовлетворение в реалността. Нужно е да понесем факта, че любимите хора не винаги отвръщат на чувствата ни или го правят по начин, различен от очакванията ни. Трябва да сме готови за предателства и изневери; а може би най-трудното за човека е да приеме умственото и нравствено превъзходство на другия.

В скрит замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат на вечеря след 40 години отсъствие един от друг. Генерал Хенрик очаква свой стар приятел – Конрад. През следващите часове те ще разгледат своите животи, възкресявайки спомени за детството си, юношеството и времето в Военната академия; ще си припомнят изчезването на Конрад и покойната съпруга на генерала.

Романът, публикуван през 1942 година и открит повторно десетилетия по-късно с международно признание, написан от унгарския майстор Шандор Мараи, разказва ненадминато за упадъка на империята и последните нейни наследници.

Шандор Мараи има над четиридесет книги зад гърба си и е считан за един от най-влиятелните автори в Унгария. Ясен противник на фашизма той бива прогонен от комунистическия режим και обикаля света до края si - сам сложил край na живота си в Америка през 1989 година. След себе си оставя впечатляващо творчество с голямо значение сред европейската литература."