Сартр. Между битието и нищото

Жан Пол Сартр (1905-1980) е безспорен гигант във философията на ХХ век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства.

Заради приноса му към литературата през 1964 му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което е и което му се случва.

Концепциите му променят завинаги разбирането на основните понятия в социологията, феноменологията и постколониалната теория и дават нови хоризонти за интерпретация на литературата и изкуството.