Звезди под клепачите

Романът „Звезди под клепачите“ от Николай Терзийски представлява опора в моменти на болезнено колебание, когато трябва да решим дали да простим или да осъдим някого. В него ще открием истини за хората, живеещи под българското небе, и за предизвикателствата по техния път, които ги водят към свобода и страст. Описват се техните дни, изпълнени с трудности и упорство. Тази книга е особено важна в ситуации, когато сме решили да се разделим с най-близкия до нас човек; всичко около нас – нашата кръв, дишането ни и часовете минават сякаш с крик: „Върни се!“. Романът на Николай Терзийски е нужен именно в този момент, за да не позволи животът ни да стане единствено пропуснатият влак към истината. В творбата има мъдрост и блестящ талант; тя носи надежда. Това произведение разглежда времето чрез неговия най-красив аспект – любовта – която е едновременно страшна и щастлива. Авторът сътворява притча за безсмъртието и достига до самото ядро на тайната: само любовта може да създаде вечност.

Според Здравка Евтимова романът „Звезди под клепачите“ е внимателно построен с характерната „сферична“ структура присъща на предходните творби на автора. Повествованието развива плътни паралелни светове, които постепенно разширяват своя обхват като цялостни реалности. Историята сама себе си оформя пред читателя.

Различните светове в романа имат свой уникален вид - собствена предметност, логика на развитие и атмосфера. Освен това всеки от тях предлага ярко изразени образи.

Емоционалният заряд на „Звезди под клепачите“, произлизащ от личното преживяване и преосмисляне е онова което го отличава като значимо произведение в съвременната българска литература според Борис Минков.

Силвия Недкова смята, че следването на развитието на Николай Терзийски изисква внимание; той представя нов глас в българската литература със сериозен потенциал da бъде сред утрешните строители ѝ . С течение на времето той може би ще намери място учебниците по литература през идващите десетилетия.