Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева

Изследването на вътрешния свят на двама влюбени е сложна задача, която става почти невъзможна, особено когато става дума за личности с духовно величие като Пенчо Славейков и Мара Белчева. Те са две значими фигури в българската литературна история, видни интелектуалци, посветили се на усилията да повдигнат българската култура до нови висоти.

В настоящото луксозно издание на „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са включени множество писма, които датират от 1903 г. до 1911 г., непосредствено преди смъртта на поета. Запазен е оригиналният стил на известния творец, като единствените изменения касаят съвременните граматични правила. В бележките под линия са добавени пропуснати пасажи и фрази от предишните два тома. В края на книгата могат да бъдат намерени допълнителни кореспонденции с цел по-подробно представяне на определени моменти и събития.

Писмата на Пенчо Славейков обхващат най-продуктивния му период като автор. През това време той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“ (1906 г.), новото издание на „Епически песни“ (1907 г.), антологията „На острова на блажените“ (1910 г.) и незавършения шедьовър „Кървава песен“. Няколко месеца преди смъртта си получава номинация за Нобелова награда от Алфред Йенсен.

Разлиствайки този ценен епистоларен архив, читателят ще усети как тази интензивна творческа дейност едва ли би могла да бъде осъществена без подкрепата и вдъхновението от неговата любима и партньорка в поезията – Мара Белчева.