Поличба

Сборникът съдържа фрагменти и истории, дълбоко пронизани от силни човешки съдби, които са разтърсени от емиграционното отчуждение, носталгията по родината и течението на времето.

Валентин Митев умело събира спомени и мъдрост с остроумния си поглед като писател, напомняйки ни за важността на взаимната връзка между хората.

Разказите са написани с нежна усмивка на хуманизъм и скрита надежда. Единствената тревога, която се промъква подобно на чужденец през границите, е свързана с наследството – паметта. Въпреки това няма място за страхове при изразяването на истината, както прави настоящият сборник.