Изящното изкуство на критиката

Хенри Джеймс, признат за един от най-великите писатели в световната литература, е също така смятан за един от най-прозорливите и смели критици на съвременността. Според "The Library of America", той проявява изключителна умелост в критиката.

Между неговата роля като романист и критик е имало постоянно взаимодействие, а тези две области остават дълбоко свързани в мисленето на Джеймс, отбелязва Жан Делбер-Гаран в „Джеймс за изкуството и романа”.

Роден през 1843 година в Ню Йорк, Хенри Джеймс прекарва по-голямата част от живота си извън САЩ, основно в Англия, където умира през 1916 г. Той оставя зад себе си обширно творческо наследство – двадесет и един романа (между които се открояват шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата” и „Посланиците”), множество новели и разкази, пътеписи, автобиографията му както и различни критически текстове. Българските читатели познават част от неговото художествено творчество; обаче този сборник представя за първи път българското публикуване на неговия критически талант. В него са включени важни литературно-теоретични произведения с акцент върху известното есе „Изкуството на белетристиката”. Освен това томът съдържа серия интересни критико-биографични портрети на автори като Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев и Гюстав Флобер – всички те писатели, към които Джеймс изпитвал възхищение или лична връзка.

Сборникът завършва с предговорите към романите му "Родърик Хъдсън" и "Портрет на една дама", които осветляват вероятно най-амбициозния проект по отношение на собственото му творчество - осемнайсетте предговора написани специално за Нюйоркското издание. Те представляват блестяща демонстрация не само на забележителната критическа проницателност на Хенри Джеймс но също така показват как между ролята му като писател и критици се реализира взаимосвързаност.