Краят на века. Политически спомени на един не-политик

Политически размисли на един човек, който не е политик

„Всеки век има своето средновековие“ – отбелязал Станислав Йежи Лец. Нашият двадесети век продължи почти половин столетие. Краят му обаче ни се стори като ново начало, но не съм сигурен дали осъзнахме какво точно се възражда…

Основната причина да завърша спомените си за политиката в края на века е настъпването на радикално различен период: политическото сякаш изчезна и премина в месианство. Появиха се цар, генерал и множество малки „спасители“, всеки от които уверяваше, че „не е като останалите“. И ние ги избирахме.

В новия век продължих участието си в политика вече не като активист, а просто като гласоподавател. Въпреки това напоследък дори не ми се иска да участвам в изборите.

Разбирам промяната по-скоро като смяна на модела отколкото само на личностите. Освен това считам въпроса „Какво да правим?“ за много по-значим от „Кой е виновен?“. Никой не задава въпросa „Какво да правим?“ – нито сега, нито преди. И така вървим към една форма на демокрация, която изглежда заплашително под формата на повдигнат юмрук. Продължаваме напред и към следващото възраждане, което ще бъде описано от друг…