Изповед

Лев Толстой, роден в аристократично семейство и осиротял на ранна възраст, участва в Кримската война и постига невероятен успех като писател с произведения като „Война и мир“ и „Ана Каренина“. Въпреки това, на 51 години той преживява дълбок духовен срив.

По време на този труден период известният руски автор се обръща назад към своя живот, определяйки го като „безсмислено зло“. В книгата си „Изповед“ Толстой описва своето вътрешно преобразуване, което е радикално отричане на предишните му ценности. Този текст за пръв път излага основите на новия светоглед на Толстой, който ще бъде повторяван през следващите години. Читателите имат възможност да навлязат в ума на един от най-великите мислители в историята и да усетят преобразяване - сякаш стават нови хора.

През почти две години живях по този начин и при мен настъпи промяна, която бе назряла дълго време; тя винаги е била присъстваща у мен. Осъзнах, че животът сред нашия кръг - богаташи и интелектуалци - не само ми стана непоносим, но загуби всякакво значение. Всички наши действия, разисквания, научни занимания и изкуства ми изглеждаха безполезни детски игри. Разбрах също така, че няма как да намерим смисъл там. Обаче дейността на работещия народ - онези които действително създават живота - ми се струваше единствено истинска реалност. И тогава осъзнах истината: смисълът във всичко това е именно самият живот; аз го приех напълно.