Война

В българската литературна история съществуват малко книги, които остават забравени за повече от 50 години. Един такъв роман е „Война“ на Яна Язова.

Действието в него се развива на фона на значими и драматични моменти от новата българска история – Втората световна война, кончината на цар Борис III, въздушните нападения над София, навлизането на Червената армия в страната, превратът от 9 септември 1944 г. и т. нар. Народен съд. Литературната критика посочва „Война“ като едно от единствените произведения през този период (или поне сред малкото), което представя истината за установяването на властта на Отечествения фронт без идеологически изопачавания.

След завършването си през 1946 година ръкописът дълго остава непознат за читателите и учените. Първоначално откъси от романа са публикувани в списание „Летописи“ през средата на 90-те години, а настоящото издание от "Българска история" е първото след почти две десетилетия.

Романът ,,Война“ разказва за сблъсък между двама стари приятели в контекста на бурното развитие както лични истории, така и обществена динамика; с течение на времето тези два аспекта се преплитат неразривно. От тук нататък разказът става все по-драматичен и шокиращ, а благодарение на невероятния талант на Яна Язова читателят изпитва ужаса и неизбежността предстоящите събития.