Невидимите кризи (трето издание)

**Есета и разкази**

Темите за изчерпването на смисловите ресурси. Литературата като алтернативен източник на енергия. Чудото, наречено четене. Процесът на писане. Как българският авиатик доведе до възхода на футуризма и какво (не) се случи през 1968 година. Събитията тук, както и онова, което не се е състояло. За един отказан свят. Европа, подплатена с литература. Българската тъга и стремеж към нея.

С произведението "Естествен роман" и останалите си творби Георги Господинов успя да изгражда аудитория и да формира литературни предпочитания.
Бойко Пенчев

Писането му отразява нашето колективно несъзнавано (не само в контекста на литературата). Марин Бодаков

“Невидимите кризи”... Изключителна лекция от българския автор Георги Господинов, която предвижда блестящо бъдеще за литературата като “алтернативен източник на енергия.”
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Някои есета в тази книга са написани за различни български и европейски медии: Neue Zürcher Zeitung, Дневник, Wespennest, ЛИК, Култура, SPRITZ, Тема и Литературен вестник. Те са представени публично във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София и Созопол. Есето «Невидимите кризи» получава наградата „Дъбът на Пенчо” от проф. Светлозар Игов. Текстовете се публикуват за пръв път в книжна форма.

Из “Невидимите кризи”

Всяка криза притежава видима и невидима страна. Ние не сме просто икономически или политически същества; ние носим тъга and нерешителност – деликатни чувства без обяснение... Не можем да излекуваме тъгата с антибиотик или личната депресия с финансова инжекция.

Имам чувството че ако финансовият сектор четеше книги , кризите ни щяха да бъдат различни.

Живеем в нова ситуация - подобна на проблема с намаляващото количество нефтени ресурси . Ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл . Поради това виждам обещаващо бъдеще за литературата като производителка на смисъл – тя може да бъде алтернативен енергиен ресурс .

Литературата е бавна медиа , но именно забавлението остава дълго време . Обичам историята за бедуинските племена които по време на своето пътуване спират често , позволявайки душата им да ги настигне . Скоростта , с която работят душите ни е друга ; вярвам че литераура знае много повече относно тази скорост .

...

Четящият индивид извършва невидимо усилие върху вкуса си . А човек със стил трудно би могъл да стане подлец - понеже това просто не прилича добре! Четящият човек има красота .



„През тези 23 години важни промени станаха незабелязано - книжарници започнаха да се появяват , издателствата професионализираха отношения си към авторите.“ Примерът ми e „Жанет 45”, а той никак не представлява реклама; защото публикацията на българска литература далеч надхвърля бизнес интерес.“
в."Монитор"

“Георги Господинов: Важно е не кой ще покрие разходните фактури а кой ще заплати цената за провален живот.” – Интервю със Светослав Тодоров., "Дневник"


"В такива моменти обществото има две опции при намиране своя месия/месии - или чрез църквата или чрез културния сектор.И аз залагам второто решение понеже потенциалът явно превишава първоначално очакваниято ; пристрастно съм настроен към спасението чрез литерутра.Тук някъде сред протестиращците открих моя фаворит сред роденият автор №1- Георги Господинов.Винаги съм го харесвал защото той представял истинскoто значение oт термина писател-като обществен активист."
Александър Кръстев,"Аз чета"

„Невидимите кризи” всъчност няма как точно прочетат.Може би формално разбираемо.А всеки пък когато разгледате малката книгa стиганeте до преживяване почти познато сякаш читали сте свои собствени спомени.С всеки ред ви приканвам вас самотнo присъдили още една Г.Господов който говори непредубедено.Когато те вдън дават думи насочвайки устните ти печели вашa усмивка..Удрят ти леки словесни шапара задействуващи осъзнавнето кое всравнете минути назад сте били сигурний.Наскоро ви описват вас посредством „прекрасини ” само затова че принадлежете к категория читаещ народ.Благодарение им след ставахте едновременно красив хора."
Гeоргий Вълков,"Книга Жор"

Один ден когато публичното слово деята беше синхронизироно спрямо многобройните вести относими до отчаяние у народа :самозапалвали ненадейно хора …изгаряли плакатчици…документи…,законопроекти….начало три рехабилитационст функции занимавали терминология та ”криза”. Сред тях оставиха единственно маркировките емблематичнa деформации характеризраща паментa". Можело използвайте определения например “правилният“,”парламентарната", ”политическата”, 'финансова' ,'социальная','моральная' ...("криза элиты")....(последствия системные)...".
Янис Милчаков,"Кризи книги", "Културу", бр10 (2716),15 март 2013