Жертвено поколение. Спомените на една концлагеристка

В края на 40-те години, една българка става жертва на политическите конфликти между България и Югославия. Тя заминава за Скопие, за да учи, но е принудена да направи труден избор между свободата си и своята българска идентичност. Избраното от нея решение я изпраща в ада на Титова Югославия - място, където всеки с различно мнение е подложен на преследване и надеждата му за живот се унищожава.

Мемоарите на Благородна Божинова описват нейния мъчителен опит през 16-те месеца в концлагера Герово и ясно показват как тоталитарният режим често пренебрегва човешкия живот. Книгата започнала да се пише през 60-те години, но публикуването й става възможно едва след падането на комунистическия режим.

Днес изданието излиза отново след две десетилетия отсъствие от книжния пазар, което предоставя нов шанс историята на тази смела българка да бъде разказана.

Благородна Божинова е родена през 1925 г. в село Гега, Петричко. Родителите й са от Струмица; баща й работи като учител там и в околните села до момента, когато е убит от сърбите чрез хвърляне от скали. След смъртта му майката умира година по-късно от мъка, оставяйки четири деца без родители.

Заради заблудения ентусиазъм към славянското братство и югославянската федерация след 9 септември 1944 г., много млади българи включително Благородна заминават да учат в Югославия.

През 1947 г. тя постъпва в Скопския университет. След завършването си служители на УДБ-а (югославската тайна полиция) предлагат да се обяви за македонка и приеме югославско гражданство; тя категорично отказва това предложение.

След настъпилото ухудшаване на отношенията между България и Югославия вследствие резолюцията на Коминформбюро, е арестувана под обвинение в шпионаж срещу страната домакин. Подлага се на жесток тормоз във полицейските участъци и затворите. Накрая попада в един от най-жестоките концлагери „Герово“, разположен в Хърватска, където прекарва цели 16 месеца.

Чудом оцеляла благодарение на непоколебимият си дух и патриотизъм - качества които я водят през целия ? живот.

След ХХ конгреса на КПСС през 1956 г., когато отношенията между Югославия и СССР леко се подобряват, Благородна получава разрешение да се върне обратно в България. Дълго време преминавала лечение по болници у нас след травмите получени по време на задържането си сред сръбските инквизиции. Омъжила се за ветеринарния лекар д-р Пело Дунов Пелов - полковник запаса участвал във финалната фаза на Втората световна война; те имат д daughter Неолина - известен музикален педагог.

Спомените ? относно ужаси преживени по време затворническите лагери първоначално били публикувани последователно във външната преса - списания „Пламък“, „България“, “Македония“ среди други медии . Заради голям интерес множеството интервюта довели до публикация , която има два варианта : кратката версия печатана през1992 със заглавие "Изповед", а разширението излиза напечатано под името "Жертвено поколение"през1996.