Белези

Загубата на любовта причинява болка.

Загубата на смисъла в живота също е болезнена.

Да се изгубиш самия себе си е дълбоко раняващо.

Животът, понякога, предлага нови възможности – шанс да откриеш отново любовта, смисъла и своята идентичност; да се преродиш.
Но следите остават.
Героят в романа „Белези“ преминава през сериозни трудности. Той губи всичко – любим човек, работа и цел в живота, а раните му стават все по-дълбоки и непоносимо тежки.
На ръба на саморазрушение той изведнъж получава шанса за нов старт – получава утроба, където може да се пресъздаде и отново да се роди.
Съдбата на Мъжа е неразривно свързана с Жената – тя представлява любовта, смисъла и истинността. Загубата й носи огромна мизерия.
Взаимодействието с Жената – както реалната така и митологичната фигура – е спасителният момент. Любовта към жената, която вече не притежава белезите на женствеността си, разкрива същината на това чувство: обичаш не просто физическото й присъствие, а Човека зад него със всички негови страдания.
И дори когато ти бъде предоставен шансът да продължиш напред и да намериш спасение - белезите остават. Те служат като напомняне за преживяното страдание и ценността на щастието.

Романът „Белези“ е третият последователен проект на Венцислав Божинов след сборниците с разкази „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).