По пътя към върха. Историята на Христо Проданов

„Ице, ти си истински мъж! Ти си българин! Не се предавай! Всичко е наред, хората идват при теб!“ – чува се глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който само часове по-рано става първият българин, стъпил на Еверест, произнася вероятно последните си думи: „Не съм далеч! Не съм далеч! Аз съм… на ръба.“

Истина, а не просто утеха – към Ицо с безпрецедентен ентусиазъм се отправя спасител. На височина 8500 метра. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги в последствие са ампутирани. Безсънна нощ в името на личната мечта и саможертва за живота на приятел. Така би изглеждала равносметката за героя от Хималаите Людмил Янков, който между 21 и 22 април 1984 година удивява България и света с отчаян опит да спаси своя другар Христо.

Людмила, както го наричат близките му, успява да преодолее рекордна денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и достига най-близкото място до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата му и следите в снега.

„На Еверест няма смърт; има само сблъсък с мечтата“

Това казва Людмил относно съдбата на Христо, който остава завинаги запомнен като първият алпинист достигнал върха през трудния месец април без кислород. Никой преди него не е преминавал по най-трудния западен склон известен още като Жестокия път.