Лисица

От минните полета на Балканите, през Централна и Западна Европа, Русия и Япония, до Гранд Каньон… От забравените имена на руския авангард, през Булгаков и Набоков до българската народна песен… Се натрупват слоеве от география, история, литература, традиции и културни влияния. Дубравка Угрешич размишлява за „начина на създаване на истории“ и как животът сам по себе си пише романи; разглежда личното съществуване като серия от бележки под линия. Реалността и фантазията се преплитат взаимно, включвайки автобиографични елементи в комбинация с есета, критически статии и публицистична проза. Това мощно многообразие в повествованието впечатлява със завидната образованост на авторката и способността й да анализира социалния свят и човешкия манталитет с остра проницателност и доза хумор. Оригиналността на асоциациите й блести ярко. И внезапно изниква рижа лисица – символ или метафора, митично същество или "тотем" за писателите; представител на самотата в опустошени места.