Ева, но не от реброто ти

Умишлено се заех да напиша няколко реда относно стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е приключил с последната страница. Предговорите понякога могат да заблудят. Те насочват вниманието към неща, които може би не оправдават очакванията. Словата на Евелина трябва да бъдат прочетени самостоятелно и без предразсъдъци, за да достигнат до съзнанието или подсъзнанието на тези, които са отворили сетивата си за тях. Дали Злата Вещица ще ви хареса? Или ще приемете мнението на авторката, че всеки в морето на живота е капитан на собствената си съдба; че високите вълни трябва да се преодоляват вместо да се давиш в плитчините сред уютната кал, която замърсява прозореца през който гледаш света и себе си? Че животът в хотел идва със загуба на място под слънцето? Но любовта остава най-тленното и безсмъртното изживяване - стига само да я защитим от рутината и имаме см courage to leave at the right moment. Това зависи от вас. Евелина Митрева предлага своите виждания по темата и аз се надявам те да резонират с вас поне малко - дори единствено това би било достатъчно, защото зад реброто винаги стои сърцето.

Маргарита Петкова

Поезията й е силна и изпълнена с чувства - сладка и горчива едновременно като мед от катран. Черните пчели натрупвали прашец от опитности и разочарования са извлекли този мед право в душите си. Ева Митрева говори сериозно; макар думите й понякога да носят известна острота. Нима капката вода, която издълбава камъкът не е хаплива? Тя взема частичка от камъка всяка милионна секунда чрез една въздишка. Ева пише за любовта и нейния недостижим характер - какво друго можем действително да обсъждаме тук? Недостижима ли е любовта? Защо точно така? Защото онази любов, за която тя говори е подобна на красотата - труднопостигната и плашеща концепция чийто звук чуваме рядко във вътрешността ни - нашият замък! Нашите сърца иначе са просто малки мускули; обаче стремежът към тази любов ги превръща в океани! Завиждам на Ева затова колко прекрасно пише ,за страстното ѝ сърце . Истински поет e онзи ,който знае как истински ѝ вдъхновява ! На добър час!
Калин Терзийски