Моите спомени от Септември 1923

Събитията от септември 1923 година оставят дълбока следа в българското общество, която продължава да е очевидна и в наши дни. Тази книга има потенциала да ни помогне да избегнем повторение на подобни грешки занапред, като не се поддаваме на умели политически манипулатори, които обещават светло бъдеще чрез утопични чужди идеи.

Темата за събитията около 23 септември 1923 г. е обект на множество анализи. При управлението на БКП историците акцентираха значително върху тази дата, но тяхното виждане беше силно пристрастно. След падането на комунистическата власт през ноември 1989 г., българската историография получава шанс по-свободно да разгледа този важен момент от историята, но откритията относно безпристрастни свидетели от Северозападна България са крайно ограничени и трудно могат да служат като надеждни източници. В периода на комунизма се публикуват „спомени“, но те често са с пропаганден характер и малко съдържат полезна информация.

Настоящата малка книжка запълва празнотата в това отношение. Спомените на свещеник Йордан Попов не само документират избухването и потушаването на комунистическия бунт през 1923 г., а предават основната трагедия – разединението на един народ, доведен до взаимосъсипване заради интереси извън неговите граници. Духовникът ни въвежда в личните истории на мнозина участници от двете страни; той описва как водачите на метежа напускат страната със предварително приготвена валута към Сърбия, когато осъзнаят провала си, оставяйки своите последователи да понесат последствията.

Разделителната линия от събитията през септември 1923 година все още остава актуална за обществото ни днес; раната в народа не е зараствала напълно. Като цяло книги като тази могат да играят роля в предпазването ни от повтаряне на миналото чрез заблуди идващи от опитни политици с утопични идеологии.