Идеологическият диктат и Новата музика в България. Щрихи върху документалното слово (1944-1969№

Настоящата монография е посветена на документите от официалната словесност, които се съхраняват в архивите на Съюза на българските композитори и представителните музикално-културни институции по време на социализма, между 1944 и 1968/69 година. Тя е замислена като хроника на стенографираните дискусии; при разглеждането им възникват резонанси относно изследователската реакция, а също така се полага основата за рефлексия върху опозицията на българската Нова музика срещу идеологическия натиск. Документално се възстановява появата на концепцията за социалистически реализъм в музиката и контрааргументът под формата на протестно слово, анализират се механизмите зад тоталитарната цензура в сферата на музиката; определят се предизвикателствата при установяването на умерена легитимност и достигането до европейските сцени през 60-те години.

Монографията от А. Петрова е значима исторически и провокативна, защото, вдъхновявайки се от Кант, смисълът да погледнем назад към миналото е свързан с промяната в бъдещето. Не интерпретирам труда като „форма на насилие над настоящето" (по Джон Торпи) спрямо читателя; вместо това я виждам като важен компонент от глобалния контекст по отношение историята на музиката в Източна Европа и като ценен принос към нашия (както и глобалния) поглед върху действителната вътрешна творческа миграция.

Милена Божикова