Съчинения в десет тома; Т.10: Дните, в които живеем (Критика и публицистика)

През почти целия си дълъг живот след Освобождението, народният поет не пропусна да използва всички средства на литературата, за да изрази на народа си това, което смяташе за свой основен граждански дълг. Безпощадната партизанщина и жестокото насилие над обикновените хора, както и "новият" морал на възникващата буржоазна интелигенция, срещаха в него един строг и непримирим критик. Вазов не успяваше да открие корена на злото; често неговата ярост се насочваше към невинните жертви на порочния обществен ред – обикновените граждани, които той упрекваше в недостатъчна нравствена устойчивост и воля за съпротива. Въпреки патоса на своето обвинение, от думите му струеше дълбока любов към народа и ясно се усеща стремежът му да намери решение на трудностите. Понякога той поглеждаше напред - към "многобройните великодушни мечтатели, утопистите като Толстой", търсещи универсалната правда и щастие с различни идеали. Все пак Вазов заслужава признание като истински народен писател именно защото поставя най-важните въпроси от времето си и се опитва да намери решения в интерес на народа. (Ефрем Каранфлов)