Срив

Кас отпразнува края на учебната година с колегите си. Късно вечерта се разразява буря и тя решава да вземе краткия маршрут през гората. По пътя минава покрай спряла кола с включени фарове, но жената зад волана не изглежда притеснена, затова Кас я подминава и бързо забравя за нея. На следващата сутрин обаче научава от новините, че в гората е открито тялото на младата жена. Чувства угризения, но дори на съпруга си не смее да сподели какво е станало; той многократно я е предупреждавал да избягва опасния горски маршрут.

След инцидента започва да забравя различни вещи: къде е паркирала автомобила, паролата за алармата и дори как се използва кафемашината. Започват да я измъчват съмнения дали психичното й здраве не отслабва.

Единственото, което остава ярко в паметта ѝ, е лицето на жената в колата - тази която можеше да спаси и която ѝ изглежда позната по някакъв начин. Усещането за вина я преследва непрекъснато и се усилва от безмълвните телефонни обаждания и чувството, че някой я наблюдава тайно. Кас осъзнава, че стои пред прага на нервен срив и има нужда от помощ.

Но кому може да се довери, когато вече самата тя губи доверие в собствените си мисли?