Тайнствената непозната

„Тайнствената непозната“ е вторият и последен роман на Ан Бронте, най-младата от сестрите. Книгата е публикувана през 1848 г. под псевдонима Актън Бел и бързо се утвърдва като новаторска, дори шокираща за съвременниците си, печелейки голям успех.

Историята разказва за красива и загадъчна млада жена с тайно минало, която се установява в изоставеното имение Уайлдфел хол. Тя е придружена само от малкия си син и верната си прислужница. Името, с което се представя Хелън Греъм, символизира нейния скромен и уединен живот. Присъствието й оказва значително влияние върху местното общество - подобно на камък, хвърлен в спокойно блато; всички съседи – включително свещеници и местни красавици – обсъждат нейната личност и я обвиняват в лицемерие и горделивост по време на следобедните чайове.

Единствено младият Гилбърт успява да заведе приятелство с Хелън. С времето той научава повече за нейното минало чрез дневника ѝ, който тя пише още от младежките си години. Животът й носи странна и зловеща обстановка, принуждавайки я да напусне дома си в търсене на нови хоризонти.

Английската критика приема „Тайнствената непозната“ като първия роман, който открито разглежда правото на жените да защитават собственото си мнение и да не приемат безусловно домашните задължения. Напускайки дома си, Хелън нарушава както социалните норми така и законодателството на Англия от началото на XIX век. Въпреки нежния вид притежава изключителна сила духа , морални ценности и стремеж към щастие – качества които я правят актуална даже днес.