Щедрото дърво

Шел Силвърстийн (1930-1999) представя американската детска литература по начин, който рядко можем да видим в Европа - с комбинация от хумор и тъга, откритост и емоционалност. Преди да започне кариерата си като автор на книги за деца, той печели популярност като карикатурист. Първата му книга за малки читатели - „Лафкадио, лъвът, който отвърна на удара", излиза през 1963 г., следвана от заглавия като „Жираф и половина“, „Щедрото дърво“, „Евтин носорог, моля“ и „Липсващото парченце“. Той също така публикува стихосбирки като „Където свършва тротоарът“ и „Светлина на тавана“. Преведен на над 30 езика, Силвърстийн се утвърдил като един от най-популярните и награждавани детски писатели в САЩ. През 2011 г. бе публикуван сборник с неиздадени стихотворения под заглавие "Сандвич с всичко".

„Щедрото дърво“ не представлява традиционна притча; в него липсват ясни поуки. Вместо това историята разкрива чувства извън обичайното значение подобно на великите митове. Разказаната от Шел история за момчето и дървото е красива, но няма как да донесе утеха; тя не предлага възнаграждение на читателя. Някои деца я четат всяка вечер с надежда, докато други я ненавиждат и искат да я пренапишат. Въпреки това всички усещат дълбоката й връзка със себе си. Обичта на дървото към детето може ли да се нарече родителска? А може би тя е саморазрушителна в своята щедрост? Историята не може просто да бъде сведена до тема за вярата; всеки носи у себе си както момчето, така и дървото - дългът към другите а желанието да даваме безрезервно. От появата си преди пет десетилетия тази кратка но уникална книга е преиздавана вече над 30 пъти на различни езици; българският превод е направен от проф. Александър Шурбанов.